... И вече си извън деня,

и в себе си - почти щастлива.

Жена ми приготвя супа от коприва,

по рецепта за пролетно подсилване.

Асистира с прилежание

хрътката на мойто обоняние,

събитието дегустира:

Дует на две ръце-ефирен.

В късите прекъсвания,

умората улавя кръста

с дръжките на древна амфора.

Па̀рата на свобода,

със гърлото ѝ чак се гаври,

в косите се въвира гадно,

тревогата ми алармира.

И милостта ми те увива

с най-нежния си повив -

тялото (хилядократно):

торс на юноша, бедра - разкрача лек

                      на женствен ескаватор.

... Сълза се мъ̀гли зад клепача,

във невидим слалом слиза;

на устната ми от перваза

езика перфорира ...

Жестомимика в ефир

чувствата ми доизказва ...

...И говора го окопитва

рецензия на апетита:

"Вечерята ти е изкусна

и стъпила е по китайски

на трите кулинарни кита:

Вкус, Цвят, Мирис.

                 Мила, сипвай!

Хайде бързо да налеем

разтопеното желязо

в арматурата на "Аз"-а.

И в друсаницата житейска

(по ска̀лата на кой ли Рихтер?)

да проиграе ръченица

с темпото на луд спасител,-

тъй поривно и отривисто, както

през първото ни младоженство.

Мила, първа рипвай!

Рефлекса си да възкресиме

дори с терапия от рекет.

Две безстрашия

да скачиме в обща сила.

И-и-ха! Мила, скачай!

С тон от Нагуала

да аранжираме Тонала си.

Усмивка да ни е емблемата.

И-и-ху!, Мила, тропкай!

Играта ни ще ни подеме.

Ръка подай ми, без да спираш.

(един да спре, и ще угаснем)

Най-важно е да продължим тандема

все по-дълго...

А Идното е Божа тема."