... И вече си извън деня,
и в себе си - почти щастлива.
Жена ми приготвя супа от коприва,
по рецепта за пролетно подсилване.
Асистира с прилежание
хрътката на мойто обоняние,
събитието дегустира:
Дует на две ръце-ефирен.
В късите прекъсвания,
умората улавя кръста
с дръжките на древна амфора.
Па̀рата на свобода,
със гърлото ѝ чак се гаври,
в косите се въвира гадно,
тревогата ми алармира.
И милостта ми те увива
с най-нежния си повив -
тялото (хилядократно):
торс на юноша, бедра - разкрача лек
на женствен ескаватор.
... Сълза се мъ̀гли зад клепача,
във невидим слалом слиза;
на устната ми от перваза
езика перфорира ...
Жестомимика в ефир
чувствата ми доизказва ...
...И говора го окопитва
рецензия на апетита:
"Вечерята ти е изкусна
и стъпила е по китайски
на трите кулинарни кита:
Вкус, Цвят, Мирис.
Мила, сипвай!
Хайде бързо да налеем
разтопеното желязо
в арматурата на "Аз"-а.
И в друсаницата житейска
(по ска̀лата на кой ли Рихтер?)
да проиграе ръченица
с темпото на луд спасител,-
тъй поривно и отривисто, както
през първото ни младоженство.
Мила, първа рипвай!
Рефлекса си да възкресиме
дори с терапия от рекет.
Две безстрашия
да скачиме в обща сила.
И-и-ха! Мила, скачай!
С тон от Нагуала
да аранжираме Тонала си.
Усмивка да ни е емблемата.
И-и-ху!, Мила, тропкай!
Играта ни ще ни подеме.
Ръка подай ми, без да спираш.
(един да спре, и ще угаснем)
Най-важно е да продължим тандема
все по-дълго...
А Идното е Божа тема."
© Вълчо Шукерски Все права защищены