крем супа от целина в моята черупка
на прастара тинеста черепаха
ронеща сълзи под стъклен похлупак
където
раци и щуки дърпат руля на света
под мокрото на времето
и сухото на годините
далеч от пустинята Гоби
моят някой си дом
една пресечка от новия
и километрично траурно шествие от
малък крехък облак
който ръси ли ръси
дъжд
през ръждиво ренде за капки:
дехидратиран режещ пармезан
върху манджата на живота
пресолената
преварената
загорялата
от котлон на котлон помествана
под гърчове на артритни пръсти
и нито се трогва
нито се опитва
отсъдено му е да се извали
© Деймиън All rights reserved.