Песенно проскърца под въздишките
листче, недокоснато от вятъра,
в тежките им мисли се засилваше
танцът му под стъпка бяла, вяла.
Искаше да стъпи на прозореца
малката река от сън в очите ми,
искаше кракът ми да е молив,
който да ѝ шие пак корито.
С танца ми се спуснахме на улица
болна с камънак и лай на кучета.
Страх ме беше някой да не стъпче
залеза ми, който не получи. ...