Dec 11, 2009, 11:59 PM

Сутринта, след като бях твоя 

  Poetry » Love
1151 0 6
Абаносена кадифеност скрита във шепи.
Октомврийско слънце,
отразено в купчинка дъжделиви мъниста.
Грозд,
натежал от неизказани усещания... на ръба на думите,
когато дъхът крещи...
Плътна меденост,
напоила въздуха с аромат на есенна зрялост.
Тръпнещ да бъде вкусен плод.
Притихнал след тръпчивото
откъсване -
не искащ, не очакващ... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна-Мария Николаева All rights reserved.

Random works
: ??:??