11.12.2009 г., 23:59 ч.

Сутринта, след като бях твоя 

  Поезия » Любовна
1148 0 6
Абаносена кадифеност скрита във шепи.
Октомврийско слънце,
отразено в купчинка дъжделиви мъниста.
Грозд,
натежал от неизказани усещания... на ръба на думите,
когато дъхът крещи...
Плътна меденост,
напоила въздуха с аромат на есенна зрялост.
Тръпнещ да бъде вкусен плод.
Притихнал след тръпчивото
откъсване -
не искащ, не очакващ... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна-Мария Николаева Всички права запазени

Предложения
: ??:??