Mar 4, 2009, 10:38 PM

Светлина... 

  Poetry » Other
955 0 1
Тишина...
Безмълвно взирам се във тъмнината...
Душата стене, сълзи текат,
а устните не могат дори да прошептят.
И така притихнала,
усещам само болката,
и стоя във мрака,
търся светлината...
Виждам „онази с косата”,
затичвам се към нея с разтворени ръце...
О, колко студено, спокойно е нейното лице...
Прегръщам я с усмивка и благодаря й, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Еклектика All rights reserved.

Random works
: ??:??