Sep 13, 2008, 7:35 PM

Светлина 

  Poetry » Other
748 0 9
Самотно ми е. Времето нахъсано
ме подминава като пътен знак.
Бездомна съм дори и във дома си,
вратата зее на изпроводяк.

Безпътно ми е. Хилядите пътища
ме губеха, засипана от прах.
На хоризонта хилавото слънце
се бореше с настъпващия мрак.

А мъничка, залутана светулчица
пред взора ми се залюля:
- Върни се във душата си погубена -
там има още много светлина.

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??