Hathor (Геновева Симеонова)
461 1665
13.09.2008 г., 19:35 ч.

Светлина 

  Поезия » Друга
736 0 9
Самотно ми е. Времето нахъсано
ме подминава като пътен знак.
Бездомна съм дори и във дома си,
вратата зее на изпроводяк.

Безпътно ми е. Хилядите пътища
ме губеха, засипана от прах.
На хоризонта хилавото слънце
се бореше с настъпващия мрак.

А мъничка, залутана светулчица
пред взора ми се залюля:
- Върни се във душата си погубена -
там има още много светлина.

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??