Виждам светлина в края на тунела.
В мрака, дори да изгубя ума си, аз не се предавам.
Още вървя по-същите пътища, още взимам същите решения... и се губя в тези странни дни.
Оставям се на течението...
Изгубена във звука, изживявам своята мечта.
Никой не знае каква е причината да се чувства понякога така - изгубен в студената мъгла.
Ноти, песни, музика... звучи в съзнанието ми.
Това стопля душата ми!
Отварям ума и сърцето си, отпускайки се с наслада в очакване на изгрева.
Сега видях светлина.
Аз летя!