Виждам светлина в края на тунела.

В мрака, дори да изгубя ума си, аз не се предавам.

Още вървя по-същите пътища, още взимам същите решения... и се губя в тези странни дни.

Оставям се на течението...

Изгубена във звука, изживявам своята мечта.

Никой не знае каква е причината да се чувства понякога така - изгубен в студената мъгла.

Ноти, песни, музика... звучи в съзнанието ми.

Това стопля душата ми!

Отварям ума и сърцето си, отпускайки се с наслада в очакване на изгрева.

Сега видях светлина.

Аз летя!