Поделихме със тебе един светофар,
цъфнал като малка роза на улицата наша.
Приютяващ ме сред бурии като фар,
когато съм малка и лесно се плаша.
Поделихме с теб минало неизживяно
и многото притаени въздишки.
Като акорди на замлъкнало пияно,
писмата ми проядени от мишки...
А си ги кътал ти през всичките години
и не подозирах даже и за миг,
че разминаваме се като непознати роднини,
а ти разкъсваш множеството с вик. ...