Светофар

Поделихме със тебе един светофар,
цъфнал като малка роза на улицата наша.
Приютяващ ме сред бурии като фар,
когато съм малка и лесно се плаша.

Поделихме с теб минало неизживяно
и многото притаени въздишки.
Като акорди на замлъкнало пияно,
писмата ми проядени от мишки...

А си ги кътал ти през всичките години
и не подозирах даже и за миг,
че разминаваме се като непознати роднини,
а ти разкъсваш множеството с вик.

И си ме търсил като капчици роса
и спящи детелини в тях.
И си се молил на пръсти и боса,
да пристъпя към нашия грях.

Тук съм, на оная сляпа улица,
където още чака олющеният светофар
като лъжлива блудница, сирена,
плуваща към илюзорен фар...

Свързани произведения

Коментари

Предложения