В стаята ми влезе една светулка малка,
светва и угасва, с мантията, тъжно.
Красива и вечна като малка "весталка",
нощта ми озари, докато съмне!
Бе тази нощ не като другите,
с неизтанцуван танц на свободата!
Светулко, връщам твоя блян и бурите!
... остави ми малко светлина... и топлината...
(Весталка -девствена жрица на богиня Веста
в Рим, целомъдрена девица, в храма й тряб-
вало от девици да се поддържа непрекъснато огън)