СВЕТУЛКА

5.08.2007 г., 12:19 ч.

Поезия

5.0 / 1

560 0 1

В стаята ми влезе една светулка малка,
светва и угасва, с мантията, тъжно.
Красива и вечна като малка "весталка",
нощта ми озари, докато съмне!
Бе тази нощ не като другите,
с неизтанцуван танц на свободата!
Светулко, връщам твоя блян и бурите!
... остави ми малко светлина... и топлината...
(Весталка -девствена жрица на богиня Веста
в Рим, целомъдрена девица, в храма й тряб-
вало от девици да се поддържа непрекъснато огън)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Портрет на живота
Копнеж

В небето четох. Тишината питах - как времето живее без сърце? Молитвите в безмълвие опитах от шепите...
Страх

Повиках те от тъмната си бездна, в която бях затворник на смъртта. Яви се ти и с любовта превзе ме -...
Не можеш самотата да излъжеш

Когато ме потиска тишината и утрото безкрайно е далече, със образи насищам тъмнината и стаята ми не ...

Още произведения »