За тебе се родих светулка,
над зрелите жита летях.
Под слънцето цъфтеше Юли,
зовеше ме към грях.
Дали е грях, или е святост –
желаех те и нощ, и ден,
но мен обрекла е съдбата
на свят несподелен...
Умряха всичките светулки
под есенния листопад.
Дали през идващия Юли
за тебе пак ще се родят?!
© Елица Ангелова All rights reserved.