Jun 29, 2011, 10:08 PM

Светъл плам 

  Poetry » Love
916 0 25

 

 

Олися изведнъж на нощта звездобройното чело

и в присънени мисли  изби слепоока роса,

утринта си запретна полите с ръцете на  вятъра,

а Луната се скри в  сърпокрилата си  тишина.

 

Върху устните порив протегна щастлива усмивка

и за миг преобърна в  душите лика на света -

две тревички завиха  мечтата си  във боровинка

с аромат на въздишка, родена сред горски цветя.

 

И сърцата – жонгльори  в театъра с шарени чувства,

заподхвърляха топки от Вяра, Надежда, Любов,

а рояци от златни пчелици запърхаха устремно

в чуден ирис на лято, прогледнал за езерен зов...

 

В стремената на новия ден – шпори Обич се впиха,

дилижансът Живот натовари сандъче с мечти,

с полудяла юзда  две ръце светъл плам уловиха,

а компасът затрепка  в посока от сбъднати дни...

 

 

 

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??