29 jun 2011, 22:08

Светъл плам 

  Poesía » De amor
985 0 25
Олися изведнъж на нощта звездобройното чело
и в присънени мисли изби слепоока роса,
утринта си запретна полите с ръцете на вятъра,
а Луната се скри в сърпокрилата си тишина.
Върху устните порив протегна щастлива усмивка
и за миг преобърна в душите лика на света -
две тревички завиха мечтата си във боровинка
с аромат на въздишка, родена сред горски цветя.
И сърцата – жонгльори в театъра с шарени чувства,
заподхвърляха топки от Вяра, Надежда, Любов,
а рояци от златни пчелици запърхаха устремно
в чуден ирис на лято, прогледнал за езерен зов... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??