Светът ми се побира в книга
и в три мечти, и детска длан.
Додето погледът ми стига,
е хоризонтът – начертан.
Незримото, да стане зримо,
пред уморените очи.
Щом пиша, тук съм и ме има,
душата ми – врабец – гълчи,
и вдига до небето врява,
а аз човек съм – мълчалив.
Но трудно лудост помирявам,
с бездушие и делник сив. ...