Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
17.02.2021 г., 11:53 ч.

Светът ми се побира в книга 

  Поезия » Друга
1110 11 22

Светът ми се побира в книга

и в три мечти, и детска длан.

Додето погледът ми стига,

е хоризонтът – начертан.

Незримото, да стане зримо,

пред уморените очи.

Щом пиша, тук съм и ме има,

душата ми – врабец – гълчи,

 

и вдига до небето врява,

а аз човек съм – мълчалив.

Но трудно лудост помирявам,

с бездушие и делник сив.

И все съм камъче – ръбато

и плевел, никнал непосят.

Планета имам, на която

спокойно чудесата спят.

 

Светът ми – охлювна черупка,

полека нося го – на гръб.

Луна в гърдите мои тупка,

в душата – вятър, няма скръб.

А под стрехата дъжд заплака

и се полюшва вързан стих.

Елате, в своя сън, дочакан,

за вас звездичките свалих.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??