Nov 15, 2012, 3:54 PM

Светът на Човека 

  Poetry » Phylosophy
492 0 2
Светът на Човека
Когато пада с първите си крачки
Човека и залита сам встрани,
и всеки миг готов е да заплаче-
Безкраят е до близките стени.
А после двора в бащината къща
е новият жадуван кръгозор
и новата Безкрайност го обгръща
със тарабите в старият стобор.
Расте Човека, почва и да мисли
и отеснява бащиният дом...
Той знае вече: има много истини ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Random works
: ??:??