Светът на Човека
Когато пада с първите си крачки
Човека и залита сам встрани,
и всеки миг готов е да заплаче-
Безкраят е до близките стени.
А после двора в бащината къща
е новият жадуван кръгозор
и новата Безкрайност го обгръща
със тарабите в старият стобор.
Расте Човека, почва и да мисли
и отеснява бащиният дом...
Той знае вече: има много истини ...