Забравих вече как се разминавам

със много хора по тесен тротоар.

Забравих как хора троснато се поздравяват

с най-различен репертоар,

за туй, че някой някому се пречкал....

На дневен ред ми е това, което виждам,

да го сравня с кой как го е видял.

Кой как го е усетил!

Кой как го е разбрал!

И, мъка ми е! И е болно

от това общество недоволно.

Как няма дума благодарна!

Как душата си в портфейл притиска!

Как всеки всекиму е длъжен,

а дългът е вечно неплатен!

О, българино, вечно гневен, 

като тинейджър незадоволен!

Кога най-после ще пораснеш?

Кога сам себе си ще осъзнаеш?

Като родител! Като семеен глава!

Кога ще се научиш на това?