Забравих вече как се разминавам
със много хора по тесен тротоар.
Забравих как хора троснато се поздравяват
с най-различен репертоар,
за туй, че някой някому се пречкал....
На дневен ред ми е това, което виждам,
да го сравня с кой как го е видял.
Кой как го е усетил!
Кой как го е разбрал!
И, мъка ми е! И е болно
от това общество недоволно.
Как няма дума благодарна!
Как душата си в портфейл притиска!
Как всеки всекиму е длъжен,
а дългът е вечно неплатен!
О, българино, вечно гневен,
като тинейджър незадоволен!
Кога най-после ще пораснеш?
Кога сам себе си ще осъзнаеш?
Като родител! Като семеен глава!
Кога ще се научиш на това?
© Маргарита Ангелова Всички права запазени