Свири, щурче...
В душата бяла мръзнат парещи милувки...
и крие се в зениците ми сянката на спомен,
едно щурче засвирва плахо с своята цигулка,
а всеки звук е трън в сърцето ми забоден!
Свири, щурче, светулките ще ти припяват,
на вятъра за мен разказвай в тъжна песен,
че тръпнещите устни в мрака онемяват...
отправящи молитви тихи в взор небесен...
Със лунен лък свири и с моя глас запей,
в мастилен сън разливай нежния ми зов...
надеждата за обич в звънки ноти разпилей ...