10 апр. 2007 г., 12:16

СВИРИ, ЩУРЧЕ...  

  Поэзия
5.0 (16)
1809 0 30
Свири, щурче...
В душата бяла мръзнат парещи милувки...
и крие се в зениците ми сянката на спомен,
едно щурче засвирва плахо с своята цигулка,
а всеки звук е трън в сърцето ми забоден!
Свири, щурче, светулките ще ти припяват,
на вятъра за мен разказвай в тъжна песен,
че тръпнещите устни в мрака онемяват...
отправящи молитви тихи в взор небесен...
Със лунен лък свири и с моя глас запей,
в мастилен сън разливай нежния ми зов...
надеждата за обич в звънки ноти разпилей ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Шутева Все права защищены

Предложения
  • Ночью морозной Луна засветила, На землю сквозь вьюгу свой свет опустила. В оконце избы свет ночной п...
  • Блеск До нашей первой встречи я долго видел яркий блеск. В мечтах занудно вечных являлся он прелестн...
  • Холодеет от минус двух до двадцати, колит в груди.. Может, мне доктора обмануть? - Как твоё сердце –...

Ещё произведения »