Сега прости! Обичай свободата! 

Прости им в себе си и замълчи. 

Нали те виждат? Само че треската! 

Гредата ги премазва. И личи! 

Небето им изпрати бурен вятър, 

дърветата от корен запреви... 

Минутите, живяни сред предател, 

оставят дири в жълтите треви. 

Сърцето е стрелката на компаса, 

улавяща посоките през рид! 

Търпението! То да е украса! 

А Злобният се вгражда в своя зид! 

Нали прости? Не са ти нужни думи! 

През дните си така да продължиш! 

И нека са далечни твойте друми.

На Господа, на Него го дължиш! 

Детелина И.Стефанова ✍️🍀