Свободен съм!
А вятърът в косите
напомня ми, че още ще летя...
И в моя полет пътища извити
чертаят чувството за свобода...
Свободен съм .
Свободна е душата...
Свободно - тялото ми и духът...
Летя неудържимо все нататък
и ден, и нощ се сливат в моя път
Под колелата бягат километри
И вятърът побратим е със мен...
За мене няма нито ден безветрие.
Към хоризонта все съм устремен!
Денят ми всеки път ще ме подканя
да полетя - свободен, жив и див...
а залез дойде ли , ще сядам тихо,
за да почувствам колко съм щастлив...
Така – завинаги моторът мощен
под коленете диво ще реве
и ще ме води към китарни нощи,
където рокендролът ме зове...
Със този рев моторен аз живея...
А в залезите - със китарен плач...
И затова притихнал днес немея
в прегръдката на падащия здрач...
© Георги Ванчев All rights reserved.