6 mar 2020, 7:23

Свободен 

  Poesía » Otra
1247 1 4

Свободен съм!

А вятърът в косите

напомня ми, че още ще летя...

И в моя полет пътища извити

чертаят чувството за свобода...

Свободен съм .

Свободна е душата...

Свободно - тялото ми и духът...

Летя неудържимо все нататък

и ден, и нощ се сливат в моя път

 

Под колелата бягат километри

И вятърът побратим е със мен...

За мене няма нито ден безветрие.

Към хоризонта все съм устремен!

 

Денят ми всеки път ще ме подканя

да полетя - свободен, жив и див...

а залез дойде ли , ще сядам тихо,

за да почувствам колко съм щастлив...

Така – завинаги моторът мощен

под коленете диво ще реве

и ще ме води към китарни нощи,

където рокендролът ме зове...

Със този рев моторен аз живея...

А в залезите - със китарен плач...

И затова притихнал днес немея

в прегръдката на падащия здрач...

© Георги Ванчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Написано е на един дъх. Като порив, като красива и изстрадана свобода го виждам сега, на края на жизнения път на моя брат. Носталгия по нещо толкова красиво, че в живота рядко се случва. Сега вече е наистина свободен, "...свободна е душата, свободно- тялото ми и духът... Летя неудържимо все нататък и ден и нощ се сливат в моя път". Светъл полет, братко мой и мир на душата ти. Обичам те.
  • Сега го прочетох и много ми хареса - ами видях свободата на 60-те на миналия век, свободата на мисълта, на чувствата и на хората, които много са научили (макар при нас в условията на просташка диктатура на безродни неграмотници), пренесена в сегашния век.
  • Благодаря, Катя! Отдавна май не бях качвал по нещо. Доста неща остават на листчета...
  • Поздравления за стиха ти, Георги! Хареса ми!
Propuestas
: ??:??