Събудих се със страшната мисъл,

че днес сме щастливи, а утре ни няма.

Защо да живея живот без смисъл,

една безцелна игра разпиляна.

Бях робиня на себе си,

чувствителността е моят тежък грях.

Бях коварна със себе си,

толкова жестока с другите бях!

Крих се под маски безброй,

лъжи, лицемерие - мисля, че всичко видях.

Опитах, познах, научих се - стой!

Опитвах, жестоко грешах.

Лошите хора моите грешки,

знам, че никога няма да опростят.

Пиша за себе си, чувствам се свободна.

Замислят ли се другите дали и те не грешат?

Била съм неверна, безгрижна, дори и лъжовна.

Била съм безкрайно наивна и докрай унизена.

Но била съм крайно обичана и грижовна,

била съм високо, била съм снизена.

Спрях да мисля за прошката от всички,

имам всичко, не липсват врагове.

Стените чуват лошите думи и като птички

прелитат бързо злобните стонове.

Днес се опитвам да бъда добра,

достатъчно лоши бяха със мен,

имам всичко, защото имам свобода...

и красив е всеки мой ден.