Събудих се със страшната мисъл,
че днес сме щастливи, а утре ни няма.
Защо да живея живот без смисъл,
една безцелна игра разпиляна.
Бях робиня на себе си,
чувствителността е моят тежък грях.
Бях коварна със себе си,
толкова жестока с другите бях!
Крих се под маски безброй,
лъжи, лицемерие - мисля, че всичко видях.
Опитах, познах, научих се - стой!
Опитвах, жестоко грешах. ...