Свят за двама

Apr 20, 2016, 8:51 PM

Poetry » Love

291 0 1

От сън порастнаха моретата в света,
в две очи от спомена обляни.
Сега си дух и цвете над пръстта
и все боли ме с поглед да те галям.

И все реки се носят по лице,
а аз по тях от обич си умирам.
Защото ти от мене си течеш,
с всеки стон душата ми изпиваш.

От сън порастнаха моретата в нощта,
в две очи от болката обляни.
С плач как да те повикам от смъртта -
да бродим пак в света за двама!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

nyctophilia (Георги)

2016-04-21T20:40:56+03:00

Красиво е, а полъхът на болката от загубата е осезаем..! Поздрави!