Свършило е
 

От вчерашната обич не остана
в прегръдките и хладна празнота -
мълчалива, ранима и разплакана -
очите и са празни. И сама!

Под дъжда стои, и се сбогува.
Свършило е времето за нея, 
пуща всичко, нека си отива, 
да прегърне  другата жена.

И сънят и ще будува чак до бяло
счупен, разтревожен без да клепне.
Жената търси себе си във цяло.
Вали дъждът! На ръба обичта и тръпне!

Преразказано по филм.