От вчерашната обич не остана
в прегръдките и хладна празнота -
мълчалива, ранима и разплакана -
очите и са празни. И сама!
Под дъжда стои, и се сбогува.
Свършило е времето за нея,
пуща всичко, нека си отива,
да прегърне другата жена.
И сънят и ще будува чак до бяло
счупен, разтревожен без да клепне.
Жената търси себе си във цяло.
Вали дъждът! На ръба обичта и тръпне!
Преразказано по филм.
© Елеонора Крушева Всички права запазени