Не знам, но в тебе несъмнено има
някаква магия! – Стоиш пред мен,
облечена си в семпла, синя дрешка
и вършиш простички, банални нещица,
подреждайки един съвсем нормален ден.
Лицето и очите засега остават скрити;
Любувам ти се отстрани –
обгръщам с поглед ханша изкусителен,
а в стръмния контур на мраморната шия
следя търкулналите се къдрици на косите,
опитващи да стигнат и погалят безуспешно
заоблените, бели рамена... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up