Сякаш ни е за последно...
Не знам, но в тебе несъмнено има
някаква магия! – Стоиш пред мен,
облечена си в семпла, синя дрешка
и вършиш простички, банални нещица,
подреждайки един съвсем нормален ден.
Лицето и очите засега остават скрити;
Любувам ти се отстрани –
обгръщам с поглед ханша изкусителен,
а в стръмния контур на мраморната шия
следя търкулналите се къдрици на косите,
опитващи да стигнат и погалят безуспешно
заоблените, бели рамена...
Усещаш ме. Ти винаги усещаш,
когато ражда се напрегнатата тишина;
За миг поспираш, сякаш давайки ù шанс
да влезе между нас, а сетне
танцът на ръцете, талията гъвкава, бедра,
продължава с още по-примамлив ритъм...
Тиха си. Мълча и аз, а тишината свива се...
Не смогвам даже да осмисля този вакуум -
толкоз жаден, че поглъща всяка мисъл,
всеки кадър от разцъфнала фантазия;
Назрява вик у мен - първичното стенание;
Топя се... чезна в чак болящото желание,
ръце разтварям и потъвам в тази бездна,
запълвайки я с двама ни. Летейки,
дъха си губим и крадем дъха на другия,
телата и душите ни се смесват...
Боже, луди сме! – Сякаш ни е за последно!
Любим се... О, как се любим!
08.08.2014
© Людмил Нешев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Всяка любов е последна - до следващата! В това е силата и магията ѝ!
-
Отпий тогаз!
-
Сладко вълшебство...
-
Благодаря за чудесния коментар, М! Светът би бил едно доста скучновато място без страстта. Заложена е в нас и само чака повод, за да дотича, хвърляйки ни в безпощадния, но сладостен огън на желанието. Облагодетелствани сме и с въображение. Ако не се свеним да съчетаем тези две дадености, можем да сътворим чудеса. Емоционални и плътски.
-
Назрява вик у мен - първичното стенание;
Топя се... чезна в чак болящото желание...
Людмил, поздравления за това толкова въздействащо преживяване, пресъздадено през призмата на един истински мъж
Много страст ти пожелавам във всичко, което правиш!
Поздрави,
М. -
Ти също, Елена. Ти също...
-
Благодаря ти, направи ме щастлива от това което прочетох.Бъди щастлив и обичан !
-
Винаги е за последно...
Който не го е разбрал... да го е.
Людмиле изгуби ме в изреченията.
И аз се изгубих...
Поезия с уточнения е пропаганда!
Дерзай... -
Благодаря за този коментар, Боряна!
Понякога, за да не кажа винаги, спонтанните, уж непредизвикани залитания в чувствените, а последващо и в плътските дебри при мъж или жена, носят голям заряд, превръщайки се в истинско разтърсващо изживяване... Те са тези, които раждат и посяват Тръпка в партньорите. Немного продължителни, често пъти изпълнени с импровизации, обикновено отварят широко вратата пред второто пожелаване, достигащо до Дълбокото. А знаем... там е преддверието към "рая" нали?! -
Бих предпочел да съм неизлечимо болен от таз "невярна" болест...
-
Напразно се тревожиш, Ан Анабел, дори да е вирус, то през повечето време той ще бъде в латентно състояние. Ако случайно напомни за себе си, симптоматиката по-скоро ще носи приятни усещания.
Знаеш ли, сигурно няма подобна трактовка на произведение в досегашната история на сайта. И за нея ти благодаря! -
> Септ, зарадва ме много с присъствието си тук!
> Елица, и на теб ли да кажа същото! Ще бъде пак толкова вярно и искрено. Ето, казвам го...!
> Краси, удоволствието е преди всичко, мое! -
Пътят на желанието - красиво пресъздаден: от първия незабележим порив до пълното сливане на души и тела...
Рядко хубав стих! -
Как се ражда желанието - не внезапното, а онова, бавното, тихото,
бременно с толкова детайли, спомени, асоциации, фантазии,
преливащи се чувства, мисли...съзерцание, наслаждение,
нарочно забавяне...до отдаването.
И радостта.
Всичко това мина през мен и ми достави удоволствие от хубавата поезия! -
> Подобни заключения, дошли от устата на самия публикуващ Редактор, са сериозна работа. Ще трябва да ги проуча, осмисля и накрая, вероятно да се съглася с тях, щото... Абе, кой би посмял да противоречи на Редактор с такъв, опасно звучащ ник?!
Благодаря, госпожо Редактор! Както кажете, госпожо Редактор! Благодаря... Таня!
> Щедра си, Елена! Даже прекалено щедра. -
Просто ШЕДЬОВЪР.
!!! -
Често речта ни рамкира в опита да предадем състояние. Това не важи за теб! Всъщност ти успяваш да накараш читателя не само да улови състоянието на лирическите ти, а и сам да влезе в него!
Ето това е магия!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
