Сякаш плача

Nov 3, 2007, 1:05 PM

Poetry

636 0 3

Докосвам сянката на дъб пра-вечен
прегръщам го с очи, обаче
някога той бе отсечен.
И душата сякаш плаче...
Рея със ято птици
и с елени гордо крача,
бягам с яростни тигрици.
Но в душата сякаш плача...
Приказка във свят незнаен
сред градина с мед полята.
Златен кът във сън безкраен.
Ала... плаче ми душата. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Сякаш плача

Want to read more?

Random works