sofist (Авитохол)
31 32
Dec 7, 2015, 11:28 PM

Сякаш сме обречени на самота 

  Poetry » Love
886 0 0
Сякаш сме обречени на самота
и двамата горим във този огън.
Слушам, като в сън е песента
и сълзите си да спра не мога.
И това е истинският стих
първият реален и вълшебен.
Страдаш ли и ти във този миг
или си забравила за мене?
Няма вече връщане назад.
Няма да е същото отново.
Ала миговете ни на благодат
ще ги пазя в себе си до гроба. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Авитохол All rights reserved.

Random works

More works »