7 dic 2015, 23:28

Сякаш сме обречени на самота 

  Poesía » De amor
883 0 0
Сякаш сме обречени на самота
и двамата горим във този огън.
Слушам, като в сън е песента
и сълзите си да спра не мога.
И това е истинският стих
първият реален и вълшебен.
Страдаш ли и ти във този миг
или си забравила за мене?
Няма вече връщане назад.
Няма да е същото отново.
Ала миговете ни на благодат
ще ги пазя в себе си до гроба. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Авитохол Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??