Sep 3, 2009, 9:49 PM

Сякаш трябва 

  Poetry » Phylosophy
562 0 1

Удари във сърцето ми,
сякаш трябва със звуците да съм жив,
когато знам, че смъртта приближава.
За някого, този миг е бил тъй красив,
за мен е последният момент на слава.
И трепетът не ще ме разколебае днес
да прегледам старите житейски грешки.
Съвест, омраза, колебание или стрес,
все падения, в животите не-човешки.

Като руска рулетка ли?
Сякаш трябва да знам, къде свършвам,
къде тук приключва моето последно его.
Един път ще пропусне, зареждам, обръщам
и ето, че следващият опит идва с него.
Окончателно решение, по-скоро на съдбата -
ако не аз, то тя би го избрала вместо мен.
Не защото така трябва, а защото в главата
ми моят смисъл е вече грозно унищожен.

Моят изминал живот,
сякаш трябва да го видя отново за секунди,
когато искам да умра с усмивка, поглеждам
навътре в себе си, за последно съм буден.
Да, тази гримаса идва от сляпата надежда.
Подредени от първия ден, до днес в тишината,
моят изминал живот сега си отива завинаги.
И моите мигове, които останаха в главата,
сега ме намразиха, сега ме проклинаха...

© Христо Андонов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??