Сякаш трябва

3 сент. 2009 г., 21:49

Поэзия » Философская

627 0 1

Удари във сърцето ми,
сякаш трябва със звуците да съм жив,
когато знам, че смъртта приближава.
За някого, този миг е бил тъй красив,
за мен е последният момент на слава.
И трепетът не ще ме разколебае днес
да прегледам старите житейски грешки.
Съвест, омраза, колебание или стрес,
все падения, в животите не-човешки.
Като руска рулетка ли?
Сякаш трябва да знам, къде свършвам,
къде тук приключва моето последно его. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Сезони на разбуждане
Портрет

Неподалеку от лесной опушки, И сбоку невеликой деревушки. Смотря на чащу, глухой лес, В коим полным-...
В мире снов

По блестящему снегу шла, поникли плечи. А горячая слеза сорвалась с ресниц. Я нашла тебя, но ты забы...
А я пьяна...

Ни дня, ни дна, а только середина. А я одна – ах, ты, скотина! /ночные пессимистично-оптимистичные р...

Ещё произведения »