Oct 24, 2007, 8:55 AM

Сянка 

  Poetry
533 0 13
Мой друже, сянкатата ти е къса вече!
Банално е да доказва обичта все!
А тя е напълно с ума си и непреклонно
се слива с брътвежа наоколо, монотонно!
Тя, сега пресича тъжна празните площади,
както някога, с гълъби, по нея кацнали!
И идва грохот в дните й безплодни,
приижда буря шеметна, мрак прокобен!
В такава нощ мъчителна, в червено,
в такава пареща тъма, самотна, звездна!
Заложи на число печелещо, разумно!
В такава нощ, обляна новолунно!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Random works
: ??:??