24 oct 2007, 8:55

Сянка 

  Poesía
529 0 13
Мой друже, сянкатата ти е къса вече!
Банално е да доказва обичта все!
А тя е напълно с ума си и непреклонно
се слива с брътвежа наоколо, монотонно!
Тя, сега пресича тъжна празните площади,
както някога, с гълъби, по нея кацнали!
И идва грохот в дните й безплодни,
приижда буря шеметна, мрак прокобен!
В такава нощ мъчителна, в червено,
в такава пареща тъма, самотна, звездна!
Заложи на число печелещо, разумно!
В такава нощ, обляна новолунно!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??