Най-жалният ми вик е тишината.
Най-силно се обича след раздяла.
От мен до теб е стъпка наобратно
и няколко часовникови такта.
Мъглата влачи бледата ти сянка,
и чезне силуета ти сред хората.
Едва-едва разбрала, че те няма
започвам да се блъскам в коридорите.
Изсъхва по дома ми тишината.
Не мога да заплача. Няма смисъл.
На масата – две пури. Два коняка.
А в пепелника – изгорени мисли. ...