Dendu89 (Деница Гарелова)
724 9776
30.12.2020 г., 10:30 ч.  

*** 

  Поезия
478 12 18

Най-жалният ми вик е тишината.

Най-силно се обича след раздяла.

От мен до теб е стъпка наобратно

и няколко часовникови такта.

 

Мъглата влачи бледата ти сянка,

и чезне силуета ти сред хората.

Едва-едва разбрала, че те няма 

започвам да се блъскам в коридорите.

 

Изсъхва по дома ми тишината.

Не мога да заплача. Няма смисъл.

На масата – две пури. Два коняка.

А в пепелника – изгорени мисли.

 

Крепя душата си с лъжи за обич,

че иначе ще вземе да се пръсне,

като сърце в ръцете на негодник,

като добро във дяволските пръсти.

 

Най-силно те обичам. След раздяла.

След празни дни, покрили календара.

След чувството, че истински те нямам.

След чувството, че нищо не остава.

 

 

 

 

© Деница Гарелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??