Sep 14, 2010, 4:16 PM

Сянка (На дъщеря ми) 

  Poetry
1239 0 15
Една ръка, изцапана от листопади,
повяхнала под слънчеви заблуди.
Една ръка косите ще приглади
и утрото за тебе ще събуди.
Едни очи, безцветни от дъждовност,
угаснали огньове в пепелище.
Едни очи изпиват от тревожност
простора син над твоето летище.
Едно сърце, настъпано от звездопади,
разровено, но с нищо не посято.
Едно сърце изригва в водопади -
лъчи за твоето любимо лято. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Люсил All rights reserved.

Random works
: ??:??