Една ръка, изцапана от листопади,
повяхнала под слънчеви заблуди.
Една ръка косите ще приглади
и утрото за тебе ще събуди.
Едни очи, безцветни от дъждовност,
угаснали огньове в пепелище.
Едни очи изпиват от тревожност
простора син над твоето летище.
Едно сърце, настъпано от звездопади,
разровено, но с нищо не посято.
Едно сърце изригва в водопади -
лъчи за твоето любимо лято. ...