Зад ъгъла спря ме усмивка една.
Поздрави и отмина.
Но вслушана в стъпки, усетих как спря.
Отмина, но стопли паважа и мен в утринта.
И от сянка превърна се в спомен.
Защо ме боли?
Не съм виждала даже аз тези очи.
Прониза сърцето със остър кинжал
и пръсна край мен светлина в небивал ритуал.
С вързоп от усмивки аз бях на гърба,
но трябваше само една, а липсваше тя.
Проклех аз вързопа и протегнах ръка, ...