Mar 3, 2005, 12:47 PM

Сянка във нощта 

  Poetry
1313 0 2
Сянка във нощта,
пресича тъмния площад,
носител на смъртта
разхожда се във мрачен град.
Засвири нежната си песен,
лири сладкодумни и пригласят.
Гласът й - весел като есен,
листата във краката и се кланят.
Луната кървав поглед хвърля,
клоните във зверове превръща
и само с поглед тя подхвърля –
облаци неземно черни във нощта. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Попов All rights reserved.

Random works
: ??:??