Ендериал (Димитър Попов)
51 69
3 мар. 2005 г., 12:47

Сянка във нощта 

  Поэзия
1232 0 2
Сянка във нощта,
пресича тъмния площад,
носител на смъртта
разхожда се във мрачен град.

Засвири нежната си песен,
лири сладкодумни и пригласят.
Гласът й - весел като есен,
листата във краката и се кланят.

Луната кървав поглед хвърля,
клоните във зверове превръща
и само с поглед тя подхвърля –
облаци неземно черни във нощта.

Капки пот избиват на лицето
страхът отдавна обладал душата,
превзел е даже и сърцето,
преплита и заплита тъй краката.

Сянка ледена пристъпва бавно,
търси следващата жертва.
Ще кажете: желае я нахално,
но това е тя, живее в стрък трева.

Понякога е зла, изгаря всяка душа.
Друг път е добра – приютява...
Нявга се явява чиста и блага сърна,
но след нея само скръб остава.

Сянка във нощта носител на смъртта!

© Димитър Попов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Сянака във нощта
    носител на смъртта.

    Може би ако е носитл на живота нямаше да е сянка Да речем

    Светло петънце
    върху нежното сърце
    живот ще дава
    няма да отнема
  • Да му се невиди, а ми се искаше да е носител на живот, но има и такива сенки ...нека са рядкост.
Предложения
: ??:??